Победата над гроба

Всичко случило се има край –

или свършва в ад, или в рай.

Болката в сърцето си затрай

вярата си цяла Нему дай...

Дойде ден, нощта отмина,

в сърцето се задава лято.

Отмина смъртоносната зима,

в която, лицето ми в кръв и сълзи бе облято...

Гледам нагоре,

разбит бе ледът, обвил моето сърце,

и когато липсваше под под моите нозе.

извади ме от калта Господ, хванал ме здраво за ръце...

Той ми даде чисто бяла роба –

без отплата, без измяна.

И с ново тяло, победил завинаги гроба –

любов, обвита в безкрайна премяна...

Next
Next

Под Крайъгълният камък